„БРЕГОВЕ” („БЕРЕГА”)
Андрей Димитров Германов (1932-1981 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Димитр Дянков
Андрей Германов
БРЕГОВЕ
Когато бяхме стръмни, каменни
и между нас течеше ручейче,
една греда за мост ни стигаше.
И хванали се за ръка,
надолу слизахме щастливи.
Когато ручейчето малко
превърна се в поток запенен,
преметнахме дъга. То беше
красиво дело. И мъчително.
Но затова пък беше каменно.
Когато буйният поток
превърна се в река могъща,
безброй усилия ни трябваха
да хвърлим помежду си мост.
Но все пак мостът съществуваше.
Сега сме равни със водата.
Неясните ни очертания
мени водата, както иска,
и в нас като луни угаснали
светлеят мъртви раковини.
Сега сред плуващите пясъци
се мяркат, намеци внимателни,
едва започнати, несвършени,
засипани и изоставени,
основи стари на мостове.
Сега сме равни със водата.
Жестоко своята поправка
нанася времето. И ставаме
самотни морски брегове.
Мостовете изгубват смисъл.
Андрей Германов
БЕРЕГА (перевод с болгарского языка на русский язык: Димитър Дянков)
Когда крутыми были мы и каменными
и между нами ручеек бежал,
бревно вроде моста – и то хватило.
И взявшись мы рука об руку,
спускались вниз счастливыми.
Когда уж ручеек вспененный
в младую речку превратился,
мы радугой соединили берега. То было
красивым делом. И мучительным.
Но все же было каменным.
Когда поток немирный наш
в могучую преобразился реку,
не перечесть усилий наших, что нашлись
мост перебросить между нами.
Но все же мост существовал.
Теперь с водой мы стали вровень.
Наши расплывчатые очертания
вода меняет как захочет,
и в нас планетами угасшими
светлеют мертвые ракушки.
Теперь среди песков плывучих
мелькают тут и там, намеки осторожные,
чуть начатые, неоконченные,
засыпанные да заброшенные
основы старые мостов.
Теперь с водой мы стали вровень.
Жестоко свою правку
наносит время. Мы становимся
морскими берегами одинокими.
Мосты теряют смысл.